За защитата на личните данни

януари 21st, 2010

Не съм първият, няма да съм и последния човек, който ще се оплаква, че му погазват правата. В случая става въпрос за толкова често разпространената заблуда, че личните данни не са нещо ценно, а законът за защитата им всъщност не съществува.

За какво иде реч? Вчера ми се наложи да ида в БНТ като „гост“. За целта трябва да получа магнитна карта, която ми дава възможност да влизам и излизам от сградата, без да се налага да моля за това някой от охранителите. За да получа обаче безценната магнитна карта, трябва да оставя личната си карта „на съхранение“. Защо? Кой ви дава право?! Та това е БНТ. Мястото, където много често се разискват законите в тази държава и спазването им. Намирам го за безумно. И ще се опитам все пак да измъкна информация на кой мога да се жалвам. Независимо, че получих отговори от сорта на „ами то винаги си е било така в БНТ. Стажантите, ако знаеш на какво ги подлагат“…

Преди време разбрах и за супер сложна процедура, в която трябва да напишеш един куп лични данни, за да ти направят мейл адрес @bnt.bg… Това се отнася до вече работещ там човек.

А беее…

Rating 2.00 out of 5
[?]

Хей!

януари 16th, 2010

За малцината, които четат този  блог, от последната публикация сигурно ви е настръхнала косата, а? И с право. Наистина не бях добре. Много лоша работа. Настроения и чувства, които не искам да изпитвам повече. Никога.

Важното е, че нещата се променят. Вярвам в промяната, в доброто, което се крие у всеки от нас и което има нужда от големи сърца, за да живее в тях.

Важното е, че всичко върви наред. Ако не броим дребните здравословни неразположения, с които съм решила да се справя на крак. Друго май не ме безпокои. Мързелът си е същият. ;)

Поздрав за всички с това парче и си позволявам един съвет – не ме мислете. Разбира се, че ми се случват хубави неща. Нали все пак така се казва блогът?! ;)

Rating 3.50 out of 5
[?]

Не мога

януари 8th, 2010

Не мога да вярвам, когато са ме лъгали в очите. Не мога да прощавам, когато ме лъжат. Не мога повече.

Това е отплатата на искреността ми. И най-лошото е, че нямам на кой да се обадя да ми помогне.

Rating 3.50 out of 5
[?]

Исках да напиша нещо…

януари 8th, 2010

… но не знам какво точно. Този момент определено е от онези, в които знам, че искам да кажа много неща, да споделя какво ми тежи или от какво се чувствам добре, но не мога да си формулирам ясно мисълта, а ако все пак понякога успявам – не се получава нещо много смислено и/или вярно.

В момента съм леко стъписана. Научаването на нови и нови факти, трупането на информация винаги е по-добрият вариант от живота в неведение, но понякога ми изисква доста време да свикна с новостите… Които често не са никакви новости, а прости факти, които просто не съм знаела.

Междувременно започнах работата в НБЛ и макар да имам вече няколко сблъсъка с проблеми – мисля, че ще се справя добре. Започвам в егати периода – без шеф на разположение за по-сериозни въпроси и насред трансферен период. Но това пък ме учи как да се справям с няколко задължения едновременно. Така и времето тече много по-бързо, чувствам се в пъти по-полезна и съм доволна, че в края на краищата правя нещо хубаво, което ще даде и добри резултати. Сега остава да си задвижа и нещата с дипломирането и предстоящата сесия, за да си осигуря вътрешно спокойствие. Второто ниво на испанския също ще подложи уменията ми да си разграфявам времето и приоритетите, но това в никакъв случай не е лошо.

Лека-полека трябва да се върна и към проекти, които с времето позанемарих, а не искам да е така.

За какво всъщност става въпрос в този пост? Най-общо казано – за мен, както и във всички останали постинги, всъщност…

В момента не съм много добре. Но знам, че времето ще докаже правилото, което неведнъж съм потвърждавала – много по-добре е да знам неща, които няма да са ми особено приятни или такива, които са подбудени от чисто любопитство, отколкото да не знам нищо и да живея с догадки и предположения. Така поне съм сигурна, че мога да стъпя на нещо стабилно. :)

Rating 3.00 out of 5
[?]

Есенен уют

декември 24th, 2009

Вярно, вече официално е зима и сме навръх Бъдни вечер, но какво по-хубаво от уюта на хубавата есен, която тази година имахме…

Пращам ви позитивна енергия и преди да напиша списъка си с пожелания какво искам да направя през новата година, се надявам повече кризи като тези от 2009-та да нямам.

Rating 3.80 out of 5
[?]

Предпразнично

декември 6th, 2009

За коя ли поредна година, в началото на декември хич не ми е препразнично. Някои ще си намерят за какво да се напият на 8 декември, други ще се сетят, че имат близки по Коледа, а трети сигурно ще опитат за първи път за тази и последен за 2010-та по някой банан или портокал. Нещо хич не ми е празнично. Не че не се чувствам добре. Напротив. Спокойна съм и даже леко творчески настроена заради мрачното време навън.

Тия дни се случиха няколко хубави неща. По-хубави от обикновено. Три концерта в има-няма шест дни – Милена, Kultur Shock, Moonspell. Супер различни и толкова яки. Покрай това се оказа, че май ще захващам „истинска“ работа от януари, а писането в mp3.bg ще стане редовно. Определено съм по-обнадеждена за финансовото ни състояние и плановете за самостоятелно живеене изглеждат някак  по-реални и близки.

И докато навън си е все така приятно мрачно, не особено студено и съм в това никак не предпразнично настроение, кучето дъвче до мен кокал (и най-после се оправя, гадинката! нищо, че пикае по 26 пъти на денонощие!), а момчето се е вглъбило в първия „Sacred“. Някак идилично. Без нужда от повод. :)

Rating 3.00 out of 5
[?]

Небивал оптимист

ноември 9th, 2009

Всеки, който малко по-добре ме познава, знае, че почти постоянно съм в оптимистично настроение. Вярно, напоследък поизоставих блога, но не съм го забравила и в такива моменти е хубаво да го напомням точно тук.

Претърпявам поредната промяна в живота си. Този път искам да е за по-дълго и вярвам, че ще е по-хубаво. :) Имам нужда да променя най-вече себе си.

Rating 3.33 out of 5
[?]

Piano Stairs

октомври 28th, 2009

Нещо не ми се получи слагането на клипчето – има някакъв бъг. Затова направо следвайте линка и четете по-долу…

Нещо, което адски много ми допадна и което взаимствам от „Отвъд ириса„. Силата на веселието и смеха, по  моему, е огромна. :)

Rating 3.00 out of 5
[?]

Blog Action Day 2009: Промените в климата

октомври 15th, 2009

И тази година се опитвам да стана част от така наречения „Blog Action Day„. Защо ли? Защото идеята да си част от една доста мащабна акция на онези, които като теб съставят интернет пространството, е някак приятно, предизвикателно и интригуващо.

За тези, които нямат идея какво точно значи blog action day, да поясня – идеята е, че на точно определен ден от годината, всички регистрирали се блогъри, трябва да напишат няколко реда по предварително зададена тема. Винаги се засягат глобални проблеми, които се отнасят ако не до всички, то поне до голяма част от хората, а целта е по-голяма публичност по именно тези, наболели въпроси.

Тази годината темата е climate change или иначе казано – промяната в климата. Какво мога да кажа аз по въпроса? Попрочела на няколко места материали по темата, вече, честно казано, ми е трудно да определя каква точно ми е позицията. Дали твърдо подкрепям една от двете спорещи страни. Едните твърдят, че промяната в климата е силно преувеличена и глобално затопляне всъщност не същесвува, а другите предричат апокалиптично бъдеще на всички онези, които (горко ни!) смятат да живеят на Земята в идните няколко десетки години. Аз май съм някъде посредата. Усещам… не, виждам, че климатът се променя. Сезоните са размили доста границите си и вече е все по-трудно да се ориентирам кога е пролет, кога е есен. Безспорен факт е, че тези промени се наблюдават навсякъде по света и е безумно да си затваряме очите за подобно нещо. В същото време – да, ледниците се топят със скорост, която учените не са предвиждали, но в същото време, значи ли това, че имаме причина за паника? Трудно е да се отговори еднозначно на подобен въпрос и затова ми се ще съвсем накратко да изложа принципната си позиция.

Независимо дали има или не глобално затопляне, абсолютно уверена съм, че хората сме най-големите замърсители, унищожители и експлоататори на природата. По-природосъобразния начин на живот едва ли ще спре глобалните процеси, случващи се буквално ежеминутно на планетата ни, но ще ни направи по-добри и позитивни хора. Сигурна съм, че именно от човечеството зависи до кога и колко ще бъдат ресурсите ни, които така щедро са ни предоставени за безнаказано използване. От нас зависи и дали Земята ще продължи да бъде дружелюбна среда за живот.

Това е, в общи линии. Простичкият ми и скромен принос към Blog Action Day 2009.

Всяко мнение е важно! :)

Rating 1.67 out of 5
[?]

Предзимно

октомври 15th, 2009

Дойде време да разберем, че все пак е месец октомври и че не може до нова година да ходим по къси ръкави и проветриви карирани панталони. Със застудяването и настроението ми се променя. Има някаква взаимовръзка между двете неща, която не винаги ми се отразява добре. Хубаво би било да не се вкочанясвам вътрешно и тази зима, а наистина да гледам по друг начин на зимния сезон, както казва Боян. И дано така стане – ще се радвам.

Сега слушам новия WASP и си мисля, че не е чак толкова лоша идея отново да ги видя на живо. Нищо, че съм ги гледала два (три?) пъти вече. Албумът им е много силен. Препоръчвам го. А бе не знам. Сигурни са Аморфис, годишнината на Милена, Кълчър Шок, Парадайс Лост със Самаел… Ама кой знае. :-)

Нямам конкретен повод за писане и е някак трудно да си подредя мисълта в смислени изречения. Мдааа…

Rating 3.00 out of 5
[?]