Седмица по-късно

август 30th, 2010

Всъщност мина малко повече от седмица от началото в новата ми работа. Е, каква е равносметката за сега – нещата стават все по-добри, ориентирам се добре и се разкриват все повече интересни задачки, с които смятам да се захвана. С колегите вече се разбираме съвсем добре – много са симпатични. С някои дори вече ще се разделяме по една или друга причина, но като цяло – всичко е идеално. Чувствам се добре, макар да преживяваме в момента доста сериозна финансова криза и да броим стотинките. Поне ни е пълен хладилника и Куче има какво да яде. Споменавайки за него, трябва да отбележа, че и той преминава през важен период – правиха му биопсия и сега има шевове на бузата. След няколко дни ще се разбере дали си е заслужавало толкова месеци да го тъпчем с хапчета. Но това е доста дълга история, която няма да разказвам тук. Просто, стискайте палци кученце да е добре и да се докаже предчувсствието ми, че няма нищо такова като „автоимунно“ заболяване.

Ще държа в течение промените в настроенията ми относно работата. Честно казано обаче, не смятам, че ще се променят в негативна посока. :)

Rating 3.00 out of 5
[?]

At the new office!

август 21st, 2010

Вчера беше петък и то какъв петък! Първият ми работен ден, сполучливо паднал се петък! Дам, вече официално започнах работа на новото място. Все още е рано да давам някакви крайни оценки, но за сега очакванията ми са надминати. Колегите са приятни, офисът е на чудесно място, там има всичко, от което може да се нуждаеш на работното си място. Очакват ме много предизвикателства, с които нямам търпение да се сблъскам. Кроя планове и се чувствам добре! Чувствам се жива и че съм попаднала най-после на правилното място. На място, където мога да развия уменията и знанията си и където мога да бъда много полезна. Дано да мисля така и след време. :)

Rating 3.50 out of 5
[?]

Позитивна промяна

август 12th, 2010

Реших, че трябва и тук да отбележа, че днес се возих на чисто нов тролей по линия 11… От онези, които в последните няколко дни много ги рекламираха в новините. И наистина са чудесни! За няколкото спирки, които прекарах във въпросния, се почувствах сякаш не съм в мръсната и задръстена София. Седалките чисти, свежи, не миришат, удобно ти е, информира те глас на коя спирка си и коя предстои, какви връзки има с метрото… Гледаш електронно табло, усещаш климатика, приятно ти е, спокойно, не се тресеш при всяка дупка.

Глупаво е да се възхищаваме на такива неща, но в държавата ни да се чувстваш добре в градския транспорт е някакво нечувано изключение. Просто исках да отбележа.

Rating 4.33 out of 5
[?]

Нова работа и нови работи

август 4th, 2010

Не знам дали се похвалих тук, но от 20 август почвам нова работа. Длъжността ми звучи супер: Social Media Coordinator и имам големи надежди, че ще е много интересно и предизвикателно. Тепърва ще навлизам в подробностите, свързани с дейността на новия ми работодател и очаквам наистина много хубави неща. Стартирам с надежда – дано се оправдае. А и все пак не за първи път ще се занимавам със социални медии.

Иначе какво – през септември ще се явя на поправката на изпита, ще си допиша до тогава заключението на дипломната и ще я защитавам през ноември.

Правя от сега планове за покупки за таванчето ни, за ходене на лекари и зъболекари и за пътуване към Италия. Ще видим как ще се развият нещата.

Stay tuned!

Rating 3.80 out of 5
[?]

Нещо хубаво за гледане и слушане

август 2nd, 2010

JE T’AIME – LARA FABIAN

Не е нужно да знаете френски…

Rating 3.80 out of 5
[?]

За Каварна и стопа

юли 30th, 2010

Вече гледам да не отлагам толкова писането в блога. Като се е случило нещо скоро – да го боцна тук, че после да не се чудя кое как е било и защо е станало така, хаха. Този път малко за фестивала в Каварна и повечко за жестокия ни стоп до там и обратно.

Идеята беше да идем само за последната вечер на фестивала. Другото не беше интересно. И, ако не трябва да си кривя душата, отидохме САМО заради Annihilator. Ще ме прощават феновете на останалите групи (харесвам и Korpiklaani, ей!), но нищо друго нямаше да ни накра да се вдигнем чак до другия край на страната… Щом миналата година изпуснахме Blind Guardian…

Та тъй. Annihilator бяха определени за неделя. Имахме си билети, значи всичко беше ок. Решихме да тръгнем обаче на стоп и то в събота, така че ако нещо случайно се обърка – да имаме време да реагираме и пак да стигнем на време. А то какво стана! Сумарно – с 4 коли и за общо точно 7 часа изминахме пътя от София до Каварна. В това число включвам спирането за около 30 минути на Ловеч, в чакане на следващ превоз, 20-те минути в CBA във Велико Търново за храна и две бири, които до сега не сме виждали и пили, 30-те минути за кафе на OMV в Търговище. Смятай! Това беше първият ми и най-велик стоп! Стоп на рекордите.

Най-старата кола беше на 10 години – някакъв Ford с много симпатичен шофьор, който скоро се мести с цялото си семейство в Русе – бягат от грозната София. Втори беше джипът Шевролет на възрастна британска двойка, дошла да живее 3 години в България. Много брит рок от 70-те, жестокото им малко рошаво куче Love Joy, което ни облиза целите… После Мерцедесът E320 от 2008-ма, който ни понесе с 240 км/ч!!! Даже Боян го покара за час, че шофьорът му – родом от Балчик, беше изминал 1600 км за 15 часа, само с една спирка за около час в Сърбия. Не могъл човекът да си почине повече, защото в един момент някакви цигани започнали да играят на капака на колата му „тука-им-тука-нема“… Смятай! Нямаше такъв пич. Директно ни стовари в Балчик. От там – пикане, и хайде 17км с някакъв раздрънкан Форд в Каварна.

Радост неземна и размазване с приятели и познати. Намиране на квартира, с безценната помощ на Пергела, Kreator за лека нощ, много бира, залъгалки, CBA и неговите кюфтета, плаж до Българево, кеф, кеф, кеф. После концертът. Не знам как да го опиша. Само знам, че отново усетих онова чувство – стягането рязко в гърдите, когато ти се иска да умреш на място. И всичкото това, от удоволствие, разбираш ли?!

Annihilator. (Чудните снимки, както винаги, са от Виктор; Пиянският репортаж от Стефан)

После пак пиене, разходки из тия затънтени улици и лежане на тревата, странни събуждания в чужди стаи и ранно ставане за стопа наобратно. Бързо от Каварна до Варна и после закучване на магистралата към София. И – кой, познайте?! Виктор, отново. Спаси ни! Евала и благодарим!

Не знам от това описание какво разбрахте, но и не ме интересува особено. Както го написах – такова беше. Бързо, много яко и запомнящо се!

Ура!

Rating 3.60 out of 5
[?]

До Нови сад и обратно

юли 28th, 2010

За всички, които по една или друга причина се заблуждават, че Нови сад е някъде малко след границата ни със Сърбия, още от сега ще уточня, че всъщност градът е на река Дунав и е на има-няма 100 километра северно от Белград, т.е. далечко си е. Да де, ама не е като да очаквахме, че ще прекараме в пътуване близо 12 часа, нали? ;) Взехме си билети за автобус от София, а това май не беше най-доброто решение – поне за отиването. Оказа се, че  е трябвало да си вземем само за София-Ниш, защото от Ниш тръгват супер рейсове във всички посоки на Сърбия, а цените са значително по-ниски от родните. Българинът пак търси как да те прецака на дребно. Вече ще знаем. И вие си знайте. ;)

Още в Ниш блеснаха няколко неща много ясно. Първо – сръбкините имат огромни гърди и са много красиви. Второ – дори служителите на претъпканата автогара са любезни, всички гишета работят и няма опашки. Трето – цигарите са 2,5 пъти по-евтини, а разнообразието от местна бира до 1,60 лв. за кенче е направо опияняващо още от витрината.

Въпреки часовете, прекарани в автобуси, пътят беше много приятен. Една магистрала – ширнала се, дълга, с новичък асфалт… а бе какво да разправям. Те сърбите са по-зле от нас, ри’иш ли?! ;) Препоръчително е да сте снабдени с книга за такива преходи – времето минава много бързо, приятно е, отпускащо. :)

А после – Нови сад. ОЩЕ по-красиви момичета. То не бяха мускулести крака, кореми, огромни цици, усмивки, зъби и коси. Тези жени са уникални! Честно, почувствах се грозна сред такива създания. А не е да нямам самочувствие по принцип, нали? ;) Градът – запазен, сравнително чист, много подреден, с приятна, леко старинна атмосфера. Хостелът ни – направо на пъпа на града, на 200м. от централния площад с голямата им църква. Паркове с езерца и лебед, с който поне три булки се щракнаха в сватбения и за сърбите ден – събота. Жега, от която вече не можеш да дишаш, но и Петроварадинската крепост, която е плашещо красива с размерите си и подземните тунели, от които лъха освежаващ хлад. Дунав. Огромен. Но и много мръсен… странно как местните се къпят в него. Не успяхме да стигнем до плажа им, но това остана за следващия път.

За сметка на това опитахме мега вкусните плескавици. Месото там е просто с друг вкус. Ще ме прощавате, но аз не ям такива неща, а там слюноотделях само при мисълта за следващия сандвич. Егати! Не сме се хранили в заведения, не сме били в барове и ресторанти, но какво от туй. С повече пари, сигурно и това бихме направили, но изобщо не е толкова важно. Иначе всичко в магазините е много по-евтино. Стандартът е друг, в Нови сад нормалната заплата е около 250 евро, но хората не изглеждат омърлушени, мръсни, гладни… Няма смрад и раздърпани цигани. Има велоалеи, градинки, фонтани, уют, спокойствие и тишина. А хората са толкова приятни, усмихнати, готови да те хваната за ръка и да те заведат до мястото, което търсиш, да ти купят бира след 23ч., когато тя спира да се продава за пиене на открито…

Уф, пак си припомних колко беше хубаво и се върна огорченото ми чувство от втората вечер там. Седяхме боси на паметника в центъра, пиехме поредното Lav pivo, говорехме си и ми се прирева защо сме се родили именно в България…

Но, няма смисъл от такива мисли. Нови сад е на един хвърлей място. Чудесна дестинация за всеки, който иска да опознае западната ни съседка Сърбия и да припадне по красотата на жените там.

Rating 4.00 out of 5
[?]

Завръщане

юли 21st, 2010

Очаквайте днес/утре кратко описание на пътуването ни до Нови Сад. За сега мога само да информирам, че беше страхотно. :) ))

Rating 4.33 out of 5
[?]

От всичко по малко

юли 9th, 2010

Напоследък има от всичко по малко. По малко лайнории, по много кеф. По малко трудности, по малко зор. По малко нерви, по много безтегловност. Като цяло – пълно такова.

За сега се сблъсквам с доста кофти случаи около намирането ми на нова нормална работа. В края на краищата мога да тегля една на всички и да си поддържам само онлайн проектите. Коиото могат да ми донесат достатъчно пари. :) Ще видим.

Официално приключих и с изпитите. Остана само тази безумна поправка през септември. И после дипломирането. Което за сега ми се струва толкова далечно. Иначе си бачкам, почивам, чета и не мога все още да осъзная, че няма по какво да уча. Много е странно това чувство.

Има много за писане, ама май не ми се пише. По-готино е когато нещата ти се случват неонлайн. :) А другата седмица отиваме в Нови сад!!! :)

Rating 3.00 out of 5
[?]

Емоции

юни 24th, 2010

Минаха тези чудесни два дни. Точно, както предполагах. Че даже и отгоре. Беше наистина невероятно изживяване, което винаги ще помня. Разказах за първия ден, разказах и за втория. Много, много хубаво. :)

Сега умората ме е налегнала. И не мога още да приема мисълта, че точно сега ме късат на изпит за първи път. Когато дипломната ми работа е почти готова – остава и само заключение. Когато съм учила и знам, че знам. Когато ми остават две седмици учене, когато искам мъчението с име ФЖМК най-после да свърши. :( Знам, че с косене няма да променя нищо. Не се и кося. Просто не мога да го приема. Трудно ми е да схвана логиката на цялото това недоразумение. А, да, и не ми казвайте, че студент без двойка не можел. Това са пълни глупости. Особено за моя факултет. И особено, когато си учил…

Иначе си имаме вече две колела. Ще се возим, ще се разхождаме с Куче, ще ни е хубаво, знам. Ще започна нова работа, ще има и по-дълги пътувания. Просто някак нещо ми се счупи в плановете и още не мога да се опомня съвсем.

Та тъй. :)

Rating 3.00 out of 5
[?]