От известно време обмислям този постинг. Отдавна не ми се е случвало да мисля какво точно искам да споделя, защото то е малко по-различно от ежедневните бръщолевения. Та тъй. Дойде септември, с него пристигна и така жадувания хлад. Точно това искам да споделя – как за първи път не усещам носталгия по лятото, не тъгувам, че то си отива, а се радвам, че най-после усещам пристигането на есента. Защо? Защото не бяхме на „истинска“ лятна почивка, защото не си отпочинахме „лятно“, защото в квартирата тези температури умориха и двама ни + Куче? Не знам, сигурно е някаква съвкупност от всичко изброено. А може да е нещо съвсем различно, не знам. Знам, че в петък имам изпит, знам, че утре ще отида на работа с удоволствие, знам, че напоследък много се ядосвам и истерясвам, че съм станала прекалено чувствителна и обидчива, но знам още и че те обичам и че времето е прекрасно за творене! 
Есента идва!!!!
Archive for the ‘Здрав дух’ Category
Есенно
понеделник, септември 6th, 2010Победи
петък, май 28th, 2010Вчера Лукойл Академик успяха да спечелят златните медали в НБЛ след четири мача срещу Левски. Радвам се на тази победа и на честта да им занеса медалите. Готин мач беше.
Снимка: Sportal.bg
Пак празници
сряда, май 5th, 2010От последния постинг – бая работи. Събирания, срещи, федербал, тенис на маса, Куче, каишки, ветеринари, кърлежи и много бира. Весело беше. Сигурно ще продължи така. Сега се очертава една поредица от почивни дни, която планирам да запълня с много часове четене по Балкани и началните страници на Дипломната ми работа. Удебелявам, защото е важно, защото ми стои като товар и защото трябва най-после да се стегна, да я почна и да я свърша, хаха!
Весело на всички, които ще празнуват.
Blog Action Day 2009: Промените в климата
четвъртък, октомври 15th, 2009И тази година се опитвам да стана част от така наречения „Blog Action Day„. Защо ли? Защото идеята да си част от една доста мащабна акция на онези, които като теб съставят интернет пространството, е някак приятно, предизвикателно и интригуващо.
За тези, които нямат идея какво точно значи blog action day, да поясня – идеята е, че на точно определен ден от годината, всички регистрирали се блогъри, трябва да напишат няколко реда по предварително зададена тема. Винаги се засягат глобални проблеми, които се отнасят ако не до всички, то поне до голяма част от хората, а целта е по-голяма публичност по именно тези, наболели въпроси.
Тази годината темата е climate change или иначе казано – промяната в климата. Какво мога да кажа аз по въпроса? Попрочела на няколко места материали по темата, вече, честно казано, ми е трудно да определя каква точно ми е позицията. Дали твърдо подкрепям една от двете спорещи страни. Едните твърдят, че промяната в климата е силно преувеличена и глобално затопляне всъщност не същесвува, а другите предричат апокалиптично бъдеще на всички онези, които (горко ни!) смятат да живеят на Земята в идните няколко десетки години. Аз май съм някъде посредата. Усещам… не, виждам, че климатът се променя. Сезоните са размили доста границите си и вече е все по-трудно да се ориентирам кога е пролет, кога е есен. Безспорен факт е, че тези промени се наблюдават навсякъде по света и е безумно да си затваряме очите за подобно нещо. В същото време – да, ледниците се топят със скорост, която учените не са предвиждали, но в същото време, значи ли това, че имаме причина за паника? Трудно е да се отговори еднозначно на подобен въпрос и затова ми се ще съвсем накратко да изложа принципната си позиция.
Независимо дали има или не глобално затопляне, абсолютно уверена съм, че хората сме най-големите замърсители, унищожители и експлоататори на природата. По-природосъобразния начин на живот едва ли ще спре глобалните процеси, случващи се буквално ежеминутно на планетата ни, но ще ни направи по-добри и позитивни хора. Сигурна съм, че именно от човечеството зависи до кога и колко ще бъдат ресурсите ни, които така щедро са ни предоставени за безнаказано използване. От нас зависи и дали Земята ще продължи да бъде дружелюбна среда за живот.
Това е, в общи линии. Простичкият ми и скромен принос към Blog Action Day 2009.
Всяко мнение е важно!
Урок по йога
четвъртък, август 27th, 2009Йога май няма научаване. Като много от онези древни изкуства, които са по-скоро за душата, отколкото за тялото. Или поне така си мисля. Ама знам ли. Има го леко сектантския момент, който е притеснителен, но иначе ми идва някак позитивно, разтоварващо и спокойно.
Днес за първи път бяхме на курс по йога. В група с начинаещи, които едва ли знаеха по-добре от нас за какво точно става и ще става въпрос и в бъдеще. Беше интересно. Раздвижващо закърнелите ми кокали и стави, отпускащо и наистина приятно. Накрая оставаш с едно чувство на удовлетворение. От което всеки има нужда. Аз, напоследък, много!
Не знам до кога ще можем да ги посещаваме тези занятия. Веднъж седмично е, но смятам утре да се запиша на курс по испански, който ще съвпада с йогата… Както и да е. Опитахме. И другата седмица да вземем да идем? Препоръчвам. И не е страшно, спокойно. 
