За всички, които по една или друга причина се заблуждават, че Нови сад е някъде малко след границата ни със Сърбия, още от сега ще уточня, че всъщност градът е на река Дунав и е на има-няма 100 километра северно от Белград, т.е. далечко си е. Да де, ама не е като да очаквахме, че ще прекараме в пътуване близо 12 часа, нали? 
Взехме си билети за автобус от София, а това май не беше най-доброто решение – поне за отиването. Оказа се, че е трябвало да си вземем само за София-Ниш, защото от Ниш тръгват супер рейсове във всички посоки на Сърбия, а цените са значително по-ниски от родните. Българинът пак търси как да те прецака на дребно. Вече ще знаем. И вие си знайте.
Още в Ниш блеснаха няколко неща много ясно. Първо – сръбкините имат огромни гърди и са много красиви. Второ – дори служителите на претъпканата автогара са любезни, всички гишета работят и няма опашки. Трето – цигарите са 2,5 пъти по-евтини, а разнообразието от местна бира до 1,60 лв. за кенче е направо опияняващо още от витрината.
Въпреки часовете, прекарани в автобуси, пътят беше много приятен. Една магистрала – ширнала се, дълга, с новичък асфалт… а бе какво да разправям. Те сърбите са по-зле от нас, ри’иш ли?! Препоръчително е да сте снабдени с книга за такива преходи – времето минава много бързо, приятно е, отпускащо. 
А после – Нови сад. ОЩЕ по-красиви момичета. То не бяха мускулести крака, кореми, огромни цици, усмивки, зъби и коси. Тези жени са уникални! Честно, почувствах се грозна сред такива създания. А не е да нямам самочувствие по принцип, нали? Градът – запазен, сравнително чист, много подреден, с приятна, леко старинна атмосфера. Хостелът ни – направо на пъпа на града, на 200м. от централния площад с голямата им църква. Паркове с езерца и лебед, с който поне три булки се щракнаха в сватбения и за сърбите ден – събота. Жега, от която вече не можеш да дишаш, но и Петроварадинската крепост, която е плашещо красива с размерите си и подземните тунели, от които лъха освежаващ хлад. Дунав. Огромен. Но и много мръсен… странно как местните се къпят в него. Не успяхме да стигнем до плажа им, но това остана за следващия път.
За сметка на това опитахме мега вкусните плескавици. Месото там е просто с друг вкус. Ще ме прощавате, но аз не ям такива неща, а там слюноотделях само при мисълта за следващия сандвич. Егати! Не сме се хранили в заведения, не сме били в барове и ресторанти, но какво от туй. С повече пари, сигурно и това бихме направили, но изобщо не е толкова важно. Иначе всичко в магазините е много по-евтино. Стандартът е друг, в Нови сад нормалната заплата е около 250 евро, но хората не изглеждат омърлушени, мръсни, гладни… Няма смрад и раздърпани цигани. Има велоалеи, градинки, фонтани, уют, спокойствие и тишина. А хората са толкова приятни, усмихнати, готови да те хваната за ръка и да те заведат до мястото, което търсиш, да ти купят бира след 23ч., когато тя спира да се продава за пиене на открито…
Уф, пак си припомних колко беше хубаво и се върна огорченото ми чувство от втората вечер там. Седяхме боси на паметника в центъра, пиехме поредното Lav pivo, говорехме си и ми се прирева защо сме се родили именно в България…
Но, няма смисъл от такива мисли. Нови сад е на един хвърлей място. Чудесна дестинация за всеки, който иска да опознае западната ни съседка Сърбия и да припадне по красотата на жените там.
