В никакъв случай не може да се каже, че съм някакъв особен фен на Megadeth, но съдържанието на новия им/му албум обещава да е изключително яко. Тук (скролнете малко надолу) вече може да чуете по няколко секунди от целия диск, който ще се казва „Endgame“ и ще е на пазара след две седмици. 
И обложката ми харесва много.
Йога май няма научаване. Като много от онези древни изкуства, които са по-скоро за душата, отколкото за тялото. Или поне така си мисля. Ама знам ли. Има го леко сектантския момент, който е притеснителен, но иначе ми идва някак позитивно, разтоварващо и спокойно.
Днес за първи път бяхме на курс по йога. В група с начинаещи, които едва ли знаеха по-добре от нас за какво точно става и ще става въпрос и в бъдеще. Беше интересно. Раздвижващо закърнелите ми кокали и стави, отпускащо и наистина приятно. Накрая оставаш с едно чувство на удовлетворение. От което всеки има нужда. Аз, напоследък, много!
Не знам до кога ще можем да ги посещаваме тези занятия. Веднъж седмично е, но смятам утре да се запиша на курс по испански, който ще съвпада с йогата… Както и да е. Опитахме. И другата седмица да вземем да идем? Препоръчвам. И не е страшно, спокойно. 
Нещо не мога да разбера… Защо трябва да се чувствам неудобно, когато имам малко по-едри пари. 10, 20, 50 лева… недай си боже – 100. И какво? Не мога да си купя билет, да се кача в маршрутка, да пия една бира или да си купя чипс/кафе/вестник. Навсякъде те гледат като прокажен, показвайки заветната банкнота. С треперещи ръце подавам парите и се извинявам сто пъти, че съм притеснила въпросния продавач с моите пари. ПАРИ. Ебаси. Не може някой да ми се кара, че му давам пари, за да си купя нещо. Просто не е нормално. Не знам дали е така само в България – рано сутрин, да не можеш да пазаруваш дребни неща с едри пари, но определено ми лази по нервите.
Не съм се ядосала, споко. Само, че подобни абсурди не могат да не ме подразнят.
Дано съвсем скоро почна работата, която си харесах. Е, там ще работя с клиенти и ще направя всичко възможно да не ги карам да се чувстват тъпо, ако имат малко повече пари.
Ако отдавна не сте гледали нещо „нормално“ и преди няколко години сте пропуснали да обърнете внимание на „Корабокрушенецът“ (че дори и по телевизията сте изпуснали някое от поредните му излъчвания), с удоволствие препоръчвам да намерите време за него сега.
Том Ханкс е един от любимците ми, не крия пристрастията си, но в случая и без подобни симпатии, почти сигурно е, че ще се привържете към героя му. Историята може би ви е позната – а-ла Робинзон Крузо, но в доста по-модерен вариант. Единствено, силно набиващия се на очи product placement на FedEx е дразнещ – останалото е много приятно. Хелън Хънт е в главна женска роля, но ще я забележите само в няколко кратки мига. Най-важните, разбира се. Приятни два часа, прекарани в компанията на „Cast Away“. В серия „Препоръчани“.
п.п. Тук няма да пиша само за неща, които са ми харесали, спокойно.
Всеки нов блог заслужава своята първа тематична публикация. Поне така съм свикнала да си представям нещата. Ето защо и „Хубавите неща“ получава старт по този начин.
Подзаглавието е спонтанно и толкова искрено, че няма как да го променя. Перфектно е. „Разнообразие от сивата действителност“. Доста амбициозно, с оглед на тоновете нови блогове, туитър мания и фейсбук зависимост, но все пак – кратко, точно и ясно за предстоящото да се случва в постовете тук.
Ще пиша за разнообразието от събития, които ми се случват – за случките, емоциите, филмите, музиката, природата, пътуванията, плановете, надеждите, премеждията, книгите, приятелите, подкрепата, свободата и любовта. Ще се опитам да бъда позитивна – винаги, когато може. А за моментите, в които това не се получава, няма да спираме да го търсим.
За Хубавите Неща – едно хубаво начало. Нов път и нова насока, в която ще вложа силите и енергията си. Вече се познаваме, така че няма да е зле да продължим да правим Интернет блогосферата в България малко по-свежа и приятна, нали?
На добър път и много Сила, пожелавам си. Все пак, нали съм си Патица… Трябва да се получи. 
RSS
