Хубавите неща

И тази година се опитвам да стана част от така наречения „Blog Action Day„. Защо ли? Защото идеята да си част от една доста мащабна акция на онези, които като теб съставят интернет пространството, е някак приятно, предизвикателно и интригуващо.

За тези, които нямат идея какво точно значи blog action day, да поясня – идеята е, че на точно определен ден от годината, всички регистрирали се блогъри, трябва да напишат няколко реда по предварително зададена тема. Винаги се засягат глобални проблеми, които се отнасят ако не до всички, то поне до голяма част от хората, а целта е по-голяма публичност по именно тези, наболели въпроси.

Тази годината темата е climate change или иначе казано – промяната в климата. Какво мога да кажа аз по въпроса? Попрочела на няколко места материали по темата, вече, честно казано, ми е трудно да определя каква точно ми е позицията. Дали твърдо подкрепям една от двете спорещи страни. Едните твърдят, че промяната в климата е силно преувеличена и глобално затопляне всъщност не същесвува, а другите предричат апокалиптично бъдеще на всички онези, които (горко ни!) смятат да живеят на Земята в идните няколко десетки години. Аз май съм някъде посредата. Усещам… не, виждам, че климатът се променя. Сезоните са размили доста границите си и вече е все по-трудно да се ориентирам кога е пролет, кога е есен. Безспорен факт е, че тези промени се наблюдават навсякъде по света и е безумно да си затваряме очите за подобно нещо. В същото време – да, ледниците се топят със скорост, която учените не са предвиждали, но в същото време, значи ли това, че имаме причина за паника? Трудно е да се отговори еднозначно на подобен въпрос и затова ми се ще съвсем накратко да изложа принципната си позиция.

Независимо дали има или не глобално затопляне, абсолютно уверена съм, че хората сме най-големите замърсители, унищожители и експлоататори на природата. По-природосъобразния начин на живот едва ли ще спре глобалните процеси, случващи се буквално ежеминутно на планетата ни, но ще ни направи по-добри и позитивни хора. Сигурна съм, че именно от човечеството зависи до кога и колко ще бъдат ресурсите ни, които така щедро са ни предоставени за безнаказано използване. От нас зависи и дали Земята ще продължи да бъде дружелюбна среда за живот.

Това е, в общи линии. Простичкият ми и скромен принос към Blog Action Day 2009.

Всяко мнение е важно!