Дойде време да разберем, че все пак е месец октомври и че не може до нова година да ходим по къси ръкави и проветриви карирани панталони. Със застудяването и настроението ми се променя. Има някаква взаимовръзка между двете неща, която не винаги ми се отразява добре. Хубаво би било да не се вкочанясвам вътрешно и тази зима, а наистина да гледам по друг начин на зимния сезон, както казва Боян. И дано така стане – ще се радвам.
Сега слушам новия WASP и си мисля, че не е чак толкова лоша идея отново да ги видя на живо. Нищо, че съм ги гледала два (три?) пъти вече. Албумът им е много силен. Препоръчвам го. А бе не знам. Сигурни са Аморфис, годишнината на Милена, Кълчър Шок, Парадайс Лост със Самаел… Ама кой знае. 
Нямам конкретен повод за писане и е някак трудно да си подредя мисълта в смислени изречения. Мдааа…