… но не знам какво точно. Този момент определено е от онези, в които знам, че искам да кажа много неща, да споделя какво ми тежи или от какво се чувствам добре, но не мога да си формулирам ясно мисълта, а ако все пак понякога успявам – не се получава нещо много смислено и/или вярно.
В момента съм леко стъписана. Научаването на нови и нови факти, трупането на информация винаги е по-добрият вариант от живота в неведение, но понякога ми изисква доста време да свикна с новостите… Които често не са никакви новости, а прости факти, които просто не съм знаела.
Междувременно започнах работата в НБЛ и макар да имам вече няколко сблъсъка с проблеми – мисля, че ще се справя добре. Започвам в егати периода – без шеф на разположение за по-сериозни въпроси и насред трансферен период. Но това пък ме учи как да се справям с няколко задължения едновременно. Така и времето тече много по-бързо, чувствам се в пъти по-полезна и съм доволна, че в края на краищата правя нещо хубаво, което ще даде и добри резултати. Сега остава да си задвижа и нещата с дипломирането и предстоящата сесия, за да си осигуря вътрешно спокойствие. Второто ниво на испанския също ще подложи уменията ми да си разграфявам времето и приоритетите, но това в никакъв случай не е лошо.
Лека-полека трябва да се върна и към проекти, които с времето позанемарих, а не искам да е така.
За какво всъщност става въпрос в този пост? Най-общо казано – за мен, както и във всички останали постинги, всъщност…
В момента не съм много добре. Но знам, че времето ще докаже правилото, което неведнъж съм потвърждавала – много по-добре е да знам неща, които няма да са ми особено приятни или такива, които са подбудени от чисто любопитство, отколкото да не знам нищо и да живея с догадки и предположения. Така поне съм сигурна, че мога да стъпя на нещо стабилно. 