Хубавите неща

Не мога да вярвам, когато са ме лъгали в очите. Не мога да прощавам, когато ме лъжат. Не мога повече.

Това е отплатата на искреността ми. И най-лошото е, че нямам на кой да се обадя да ми помогне.

This entry was posted on петък, януари 8th, 2010 at 4:37 pm and is filed under Общи приказки. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.