Нов Бирен Блог

Интересно е да отбележим, че за съществуването на днешната ни бира герой в Бирлога разбрахме съвсем скоро.  Невероятно, но факт – произведената от „Болярка“ „King’s“ е много приятна и пивка, дори за зимата.

Родният производител се гордее с нея, като със „собствена марка“ и, този път, няма как да не признаем, че бирата има наистина чудесен вкус и качества, които малко от нейните събратя, произведени във Велико Търново, имат.

„King’s“ e лека бира: „Състав: вода, малц, хмел. Екстракт: 11,6°Р, Алк. 5,0% Об.“ Не е много газирана и е свежа (ако може да има такъв израз за светло пиво). Предлага се в различни разфасовки – от леко странната 0.35 l, през стандартното шише от 0.5 l и еднолитровата „пластмаса“. Най-вероятно е да срещнете „King’s“ именно като 0.35 l, а това не е никак лошо – тъкмо ще може да пробвате и да решите дали наистина ви харесва. Както направихме и ние, в интерес на истината.

Вече не си спомняме точната цена на „King’s“, но определено беше поносима. Има я в хипермаркетите, а вероятността да я намерите в кварталната бакалия също не е никак малка.

Определено смятаме, че за „King’s“ трябва да се шуми повече.

Официалната страница на бирата в сайта на „Болярка“.

Share on Facebook

Произведените специално за някоя голяма верига хипермаркети продукти обикновено са символ на лошо качество. С една и съща марка може да се намерят от тоалетна хартия и носни кърпи до солети, кисело мляко и храна за кучета.

Следващата ни спирка не е типичен пример за такова производство, но е направена по поръчка на „Kaufland“. Бирата се казва „Ambrosius“, полска е, и в нашия случай носи гръмкото „strong“ след името си. Всъщност тази бира наистина е по-тежка от останалите. При създаването си е съдържала 7.2% алкохол, но от 2008г. то е само 6.6%.

Какви са впечатленията ни от нея? Обобщено – не сме впечатлени изобщо. Блудкав, бозав вкус, кофти цвят, неприятен дъх, калпава газировка. „Ambrosius“ (strong) може и да се предлага за около лев за половинлитрово кенче, но това определено не я направи по-желана и търсена от нас след първото й опитване. Прегледът на чуждестранните сайтове за класиране на бири по определени показатели също показа, че масово биропиещото множество не е във възторг от качествата й. Това е един от онези продукти, които потвърждават лошото впечатление за всички с етикет „специално поръчни от (произволно избрано име на хипермаркет)“.

Официален сайт бирата си няма, а етикетът, който ви показваме по-долу не е абсолютно съющият като този на продаваното в България пиво, но е много близко и лесно ще се ориентирате.

Share on Facebook

Отделен официалн сайт няма.

Едно от най-лесните неща е да пишеш за много хубава бира, а едно от най-трудните – да се опиташ да разкажеш за много лоша такава. Един отрицателен пример в нашия Бирлог се пада на пивото „Schweik“ (да, написано точно така, на латиница) на великотърновската пивоварна „Болярка“.

Сухата информация за „Schweik“ е следната – Състав: вода, малц, хмел; Екстракт: 11,7° Р, Алк. 4,8% Об.; „Пиво произведено и бутилирано от „Болярка ВТ“ АД по оригинална чешка технология. Да се съхранява на сухо и хладно място, защитено от пряка слънчева светлина. Препоръчителна температура на консумация от 5° до 8° С.“ От „Болярка“ са горди, че това е поредната им собствена марка, но в общи линии гордостта им трябва, според нас, да приключи до тук. „Schweik“ всъщност е с лош вкус, с вял (ако може да се изразя така) цвят, висока газираност и въобщееее… бирата е зле. Съмнявам се, че ще може да издържите да изпиете цяла чаша, да не говорим за бутилка. Преживяването е екстремно и не е за всеки, хе-хе.

„Schweik“ е на пазара от 2007 година, но „старата чешка традиция“, за която претендират производителите, си остава само на хартия (и екран). Наистина – да ме прощават всички от „Болярка“, но „Schweik“ е зле!

Цената за половин литър е ниска и може да се намери в повечето магазини в София.

Отделен официалн сайт няма.

Share on Facebook

„Schofferhofer“ е една от онези бири, които имат страшно много разновидности – коя от коя по-интересни и странни. Днешната публикация ще бъде посветена на „Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen“. Както може би ще се досетите от нейното име, бирата има вкус на грейпфрут и ако има друго пиво, с което можем най-бързо да я сравним, то това е „Tuborg Lemon“.

По външни белези – цвят, газираност и аромат, този представител на семейство „Schofferhofer“ си е направо безалкохолно газирано питие с вкус на грейпфрут. Тънкият момент е, че алкохолното съдържание от 2.5% наистина успява да напомни за вкуса на бира. Това прави от нея едно прекрасно пиво за летните жеги, което може чудесно да се комбинира с огромен сладолед например, ха-ха. А сега сериозно – ако признавате, че бирата може да има различен аромат от традиционния на хмел и малц и имате малко по-разкрепостено отношение към бирата – „Schofferhofer Grapefruit Hefeweizen“ определено ще ви хареса. Единственият й недостатък май е, че е в бутилчици от 250 ml.

Производител е „Binding-Brauerei AG“ във Франкфурт, които са виновници и за „Clausthaler„.

За по-любопитните и тези, като мен, които много-много не разбират немски, ще поясни, че това hefeweizen всъщност значи мая + пшеница. Ти да видиш!

В София може да се намери в някои от по-големите хипермаркети, като „345″. Цената и е около 2 лева, по спомени от преди месец.

Официален сайт: Schofferhofer

Share on Facebook

Напълно неволно се оказва, че броят на австрийските бири в Биролга е доста голям. И въпреки това днес ще ви представим още едно пиво от тази страна. Избраникът този път е „Zipfer“.

Всъщност това е една от бирите, които имат много разновидности на пазара в Австрия. В България обаче можем да я намерим само в „оригиналния“ й светъл вид, в разфасовки от половинлитрови кенчета. Ако потърсите повече информация за „Zipfer“ в интернет, най-вероятно ще останете с впечатлението, че това е една наистина уникално яка бира. Реалността обаче е различна. Или поне продаваното у нас не можа да остави у нас каквито и да било приятни впечатления.

„Zipfer“ автоматично влезе в графата ни с „лоши австрийски бири“. Вкусът и е „напарфюмиран“ – едни нотки са по-силни от други, но по изключително изкуствен начин. Няма го натуралното усещане от малца и хмела. А какво можеш да харесаш в една бира, в която това липсва напълно? За подобни на тази бири съм си мислила неведнъж дали не са правени по някаква доста първобитна технология, при която няколко вида есенции се смесват, а след това се газират. Цялостното усещане от това пиво бе и продължава да е доста неприятно.

Иначе пивоварната производител може да се похвали с история датираща от 1858 година, когато Франц Шауп започва да си вари собствено пиво в малко помещение. По това време той успявал да свари „само“ 1542 хектолитра от тази бира. Развитието на бизнеса му идва след 1960 година, когато започват нововъведенията в пивоварната „Zipf“. По-късно се появяват и най-различните варианти и разфасовки на едноименната бира.

„Zipfer“ се продава срещу близо 2 лева в някои от по-големите магазини в София.

Ето го и официалния сайт на „Zipfer„.

Share on Facebook